krvelkov (Красимир) krvelkov (Красимир)
16 285
Sep 6, 2013, 12:16 PM

Морска самота

  Poetry » Love
529 0 1

То е най-хубаво в пясък да овъргаляш пешкира -
камъчетата боцкат, а скалата неудобно подпира...
Във пясък времето бавно всичко превръща -
Лоши спомени скрива, болка и мъка поглъща...

Опълчвам се сам, тичешком морето връхлитам -
предизвиквам стихията върху мен, аз обичам!
Водорасли, хладен прибой и солен вкус в устата -
вятърът вече по е студен, но пък калява душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0