Обичам морето безумно
и стария пристан на кея.
Обичам го бурно и шумно,
притихнала в тиха алея.
Обичам вълните пенливи,
поглъщащи топлия пясък.
Обичам скали причудливи,
пречупващи силния тласък.
Обичам морето сънливо,
прегърнало изгрева нежно
и утрото бодро, щастливо,
окъпано в царство безбрежно.
Обичам морето вълшебно,
понесло копринено тяло.
То носи наследство неземно
и вяра в щастливо начало.
© Наташа Басарова Всички права запазени