Обичам морето безумно
и стария пристан на кея.
Обичам го бурно и шумно,
притихнала в тиха алея.
Обичам вълните пенливи,
поглъщащи топлия пясък.
Обичам скали причудливи,
пречупващи силния тласък.
Обичам морето сънливо,
прегърнало изгрева нежно
и утрото бодро, щастливо,
окъпано в царство безбрежно.
Обичам морето вълшебно,
понесло копринено тяло.
То носи наследство неземно
и вяра в щастливо начало.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
