Морска сватба

gothwolf (Християн)
104 227

27.01.2008 г., 19:19 ч.

Поезия » Любовна

733 0 2

Морска сватба

Захвърлено на скалите пусти,

лежеше мъртвото ми тяло.

Целуваха го пясъчните устни

на едно момиче закъсняло.

Бях отхвърлен от Велики океан,

бях пропъден от вечните води.

От морска пяна пак пиян,

за вълните бях се аз сгодил.

Знаех, там чакаше ме тя –

на брега, отвъд звездите,

вероятно боса и сама...

Но привършваха във мене дните.

Морето погълна ме навътре,

удави ме, но наново пак ме прероди.

И със спомени от утре

всичко наводни.

Отнемаше ми всичко ценно.

Отнемаше и мисли, и любови.

Дори името й прелестно, рождено

отнето бе и завързано в окови.

И когато от мене нищо не остана,

морето пусна удавеното тяло.

Отнейде зазвуча камбана

и гласът на момиче закъсняло.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^l^ (Нежното Ласо)

2008-01-28T09:30:53+02:00

Да,идеята е върховна..Може би трябваше да почакаши да оставиш на времето да ти подхвърли точните думиГоу Гоу Везничко:>
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-27T19:40:06+02:00

тъжно...но хубава идея...морска сватба.
хареса ми...малко мистично...хубаво е.
с обич, Християн.