Морска сватба
Морска сватба
Захвърлено на скалите пусти,
лежеше мъртвото ми тяло.
Целуваха го пясъчните устни
на едно момиче закъсняло.
Бях отхвърлен от Велики океан,
бях пропъден от вечните води.
От морска пяна пак пиян,
за вълните бях се аз сгодил.
Знаех, там чакаше ме тя –
на брега, отвъд звездите,
вероятно боса и сама...
Но привършваха във мене дните.
Морето погълна ме навътре,
удави ме, но наново пак ме прероди.
И със спомени от утре
всичко наводни.
Отнемаше ми всичко ценно.
Отнемаше и мисли, и любови.
Дори името й прелестно, рождено
отнето бе и завързано в окови.
И когато от мене нищо не остана,
морето пусна удавеното тяло.
Отнейде зазвуча камбана
и гласът на момиче закъсняло.
© Християн All rights reserved.
и да оставиш на времето да ти подхвърли точните думи
