Морско адажио
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината
се крие във ухото на рапан.
Догонва я със танца си водата,
секундите са наниз разпилян.
И нежното адажио се смее -
усмивка, природена в топъл звук.
Море, дали във тебе не живее
сам Господ Бог или пък негов внук?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
