По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината
се крие във ухото на рапан.
Догонва я със танца си водата,
секундите са наниз разпилян.
И нежното адажио се смее -
усмивка, природена в топъл звук.
Море, дали във тебе не живее
сам Господ Бог или пък негов внук?
© Мария Панайотова All rights reserved.