Морякът
Морякът пали вечер пожара на звездите,
налива чаша с оживели нощи
и в танца на огъня вижда минали жени!
Елмазени сълзи – очите му,
постилат
по лунната пътека светлина, живот, мечти.
Той чака... очите на жена,
изплували от дълбините на пороите от чувства,
с които се завива нощем.
Той чака и не може да заспи.
Перце надежда бяла вижда сутрин
по крило на птица.
Усмихва се и «тръгва» към брега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Кузманова Всички права запазени
