Jul 23, 2009, 11:48 AM

Морякът

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Морякът пали вечер пожара на звездите,

налива чаша с оживели нощи

и в танца на огъня вижда минали жени!

Елмазени сълзи – очите му,

постилат

по лунната пътека светлина, живот, мечти.

Той чака... очите на жена,

изплували от дълбините на пороите от чувства,

с които се завива нощем.

Той чака и не може да заспи.

Перце надежда бяла вижда сутрин

по крило на птица.

Усмихва се и «тръгва» към брега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Кузманова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря за хубавите отзиви!За мен са много важни,сигурно и за вас
  • Страхотна образност! И аз затагувах с моряка... Но щом все пак има "перце надежда...по крило на птица", човекът не е напълно загубен. Тежка е старостта! И нас ни очаква това...
    Поздрави от мен, Яна!
  • Докосна ме морският ти стих, Яна!
  • Рисуваш, Яна!!!

  • харесах

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...