qnaq (Яна Кузманова)
10 27
Jul 23, 2009, 11:48 AM

Морякът 

  Poetry » Other
885 0 5

Морякът пали вечер пожара на звездите,

налива чаша с оживели нощи

и в танца на огъня вижда минали жени!

Елмазени сълзи – очите му,

постилат

по лунната пътека светлина, живот, мечти.

Той чака... очите на жена,

изплували от дълбините на пороите от чувства,

с които се завива нощем.

Той чака и не може да заспи.

Перце надежда бяла вижда сутрин

по крило на птица.

Усмихва се и «тръгва» към брега.

© Яна Кузманова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ви благодаря за хубавите отзиви!За мен са много важни,сигурно и за вас
  • Страхотна образност! И аз затагувах с моряка... Но щом все пак има "перце надежда...по крило на птица", човекът не е напълно загубен. Тежка е старостта! И нас ни очаква това...
    Поздрави от мен, Яна!
  • Докосна ме морският ти стих, Яна!
  • Рисуваш, Яна!!!

  • харесах
Random works
: ??:??