bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
16.08.2014 г., 19:46 ч.

Мостове 

  Поезия » Философска
1149 0 4
Мостове

на Елена Нинова-enena

На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна
и в път да търсим хляба за децата.

На двете с теб се падна участ трудна:
не в роден дом стопанката да бъдем,
а птица без гнезденце, лист обрулен,
за чужди грях с изгнание осъден.

На двете с теб се падна тежка мъка:
живот на две, ум - тук, сърце - в Родина
и в бяло-черно, среща и разлъка,
живот ли е - не знам, но знам, че мина...

Ний двете с теб вградихме се, сестричко,
в мостове тук, над пропастта огромна,
по тях напред потомците да тичкат.
А моста зад гърба си кой ще помни? 


© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Призмата между очите и сърцето ти е изтезание за душата, но извор за поезия. Истинска, горчива, която не се чете а се чувства. Благодаря зя изживяването!
  • "Живот ли е, не знам, но знам, че мина..." - ей това направо ме разтърси!
  • Но закъде сме без мостове?
    Въздействаща творба!
  • "живот на две, ум - тук, сърце - в Родина
    и в бяло-черно, среща и разлъка,"

    Жестоко, актуално и горчиво.
    Родината-тя винаги прощава
    когато я загърбят мълчаливо
    със поводи за сълзи награждава...
Предложения
: ??:??