Мостове
Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна
и в път да търсим хляба за децата.
На двете с теб се падна участ трудна:
не в роден дом стопанката да бъдем,
а птица без гнезденце, лист обрулен,
за чужди грях с изгнание осъден.
На двете с теб се падна тежка мъка:
живот на две, ум - тук, сърце - в Родина
и в бяло-черно, среща и разлъка,
живот ли е - не знам, но знам, че мина...
Ний двете с теб вградихме се, сестричко,
в мостове тук, над пропастта огромна,
по тях напред потомците да тичкат.
А моста зад гърба си кой ще помни?
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна
и в път да търсим хляба за децата.
На двете с теб се падна участ трудна:
не в роден дом стопанката да бъдем,
а птица без гнезденце, лист обрулен,
за чужди грях с изгнание осъден.
На двете с теб се падна тежка мъка:
живот на две, ум - тук, сърце - в Родина
и в бяло-черно, среща и разлъка,
живот ли е - не знам, но знам, че мина...
Ний двете с теб вградихме се, сестричко,
в мостове тук, над пропастта огромна,
по тях напред потомците да тичкат.
А моста зад гърба си кой ще помни?
© Петя Божилова All rights reserved.
