Мостовете на живота
Какво ли не срещнах по пътя в живота си!
Каменни хора с железни сърца!
Както вървях си спокойно и скитах се,
насреща ми - моста на любовта!
Минах по него, ти беше отсреща.
Протегна към мене ръка.
Във нея държеше вълшебното цвете
с което любов обеща.
И тръгнахме двамата по пътя единствен,
осеян с много цветя,
и както вървяхме, и както се скитахме,
пред нас се издигаше мост.
Това беше мост на раздялата.
Там разделихме се с теб.
Аз тръгнах по него, но ти не поиска.
Не ми протегна ръка.
Отсреща пристъпих сама срещу всички
и справях се с трудни дела.
И както вървях си сама, и се скитах,
пред мене издигна се мост.
Това беше мост на забравата.
Преминах по него и лека-полека
всичко забравих за миг.
От лошите мисли, от лошите спомени
не бе останал и лик.
Сега съм пред моста, по който не искам
да тръгвам, както Бог пожела.
Тук е живота със всичките мостове,
а там отсреща...
отсреща ме чака смъртта!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
