11.01.2008 г., 11:03

Мостът на въздишките

2.2K 0 10
Там нейде в големия шумен град
имало чуден мост - за влюбените рай.
Обичта по двойки вървяла на парад.
Нямало сезони, винаги било май.

Красиви дами, като ароматни рози,
получавали признания в любов.
Желани кавалери в омайни пози
предлагали сърцата си с плам и зов.

Мостът знаел всички тайни съкровени,
очаквал любопитно всеки следващ ход.
Имал си любимци в обичта най-верни.
Той живеел техния щастлив живот.

Стотици хора усетили там радостта,
удовлетворили своите духовни нужди.
Мостът станал вселена на младостта,
изпълнена с красиви чувства чужди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важното е да обичаме...!
  • Много си прав, Валентино, а така начеченият:"мост на въздишките" в София си е просто...надлез(и като се сещам за трафика отдолу - на псувните), а в Пловдив - може, знам ли аз...
  • Истинският мост на въздишките се намира във Венеция.(Италия) Много хора смятат, че щом се отнася за въздишки... и непременно го свързват с любовта и романтиката. Истината е друга обаче.. На единият край на моста е съдът, на другия затвора, и когато осъденият е подкарван от съда към затвора на този мост се е изтръгвала последна въздишка към свободата. Та такава е истината за името на Внецианският мост на въздишките.

    МНОГО МИ ХАРЕСА! БРАВО!!!!
  • Приказен стих...и на нашата Марица има такъв мост...
    често минавам от там...май ми личи...
    хубаво ми е, Васко след твоите стихове.приказно.
    с много обич, поете.
  • где е този град и мост?
    искам да мина по него!
    поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...