11.01.2008 г., 11:03 ч.

Мостът на въздишките 

  Поезия » Философска
1951 0 10
Там нейде в големия шумен град
имало чуден мост - за влюбените рай.
Обичта по двойки вървяла на парад.
Нямало сезони, винаги било май.

Красиви дами, като ароматни рози,
получавали признания в любов.
Желани кавалери в омайни пози
предлагали сърцата си с плам и зов.

Мостът знаел всички тайни съкровени,
очаквал любопитно всеки следващ ход.
Имал си любимци в обичта най-верни.
Той живеел техния щастлив живот.

Стотици хора усетили там радостта,
удовлетворили своите духовни нужди.
Мостът станал вселена на младостта,
изпълнена с красиви чувства чужди.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Важното е да обичаме...!
  • Много си прав, Валентино, а така начеченият:"мост на въздишките" в София си е просто...надлез(и като се сещам за трафика отдолу - на псувните), а в Пловдив - може, знам ли аз...
  • Истинският мост на въздишките се намира във Венеция.(Италия) Много хора смятат, че щом се отнася за въздишки... и непременно го свързват с любовта и романтиката. Истината е друга обаче.. На единият край на моста е съдът, на другия затвора, и когато осъденият е подкарван от съда към затвора на този мост се е изтръгвала последна въздишка към свободата. Та такава е истината за името на Внецианският мост на въздишките.

    МНОГО МИ ХАРЕСА! БРАВО!!!!
  • Приказен стих...и на нашата Марица има такъв мост...
    често минавам от там...май ми личи...
    хубаво ми е, Васко след твоите стихове.приказно.
    с много обич, поете.
  • где е този град и мост?
    искам да мина по него!
    поздрав!
  • Да минем по моста!
    Красив е стихът ти!!!
    Поздравления!!!
  • Знам за един такъв мост. За него казват, че нощем се чувало как въздиша. Много влюбени минават за щастие по него.
    Хубав стих!
  • Браво!!!
  • Харесва ми
    Може би заради "моста" ми напомни за Ловеч, закритият мост, моста на целувките...Абе връщаш ме към хубави спомени!
    Поздравчета и мерси!
  • Допадна ми твоето стихотворение.Понякога,когато се радваме на чуждата любов се "заразяваме" с нея и привличаме още повече любов.Браво!
Предложения
: ??:??