Jan 11, 2008, 11:03 AM

Мостът на въздишките

2.2K 0 10
Там нейде в големия шумен град
имало чуден мост - за влюбените рай.
Обичта по двойки вървяла на парад.
Нямало сезони, винаги било май.

Красиви дами, като ароматни рози,
получавали признания в любов.
Желани кавалери в омайни пози
предлагали сърцата си с плам и зов.

Мостът знаел всички тайни съкровени,
очаквал любопитно всеки следващ ход.
Имал си любимци в обичта най-верни.
Той живеел техния щастлив живот.

Стотици хора усетили там радостта,
удовлетворили своите духовни нужди.
Мостът станал вселена на младостта,
изпълнена с красиви чувства чужди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Важното е да обичаме...!
  • Много си прав, Валентино, а така начеченият:"мост на въздишките" в София си е просто...надлез(и като се сещам за трафика отдолу - на псувните), а в Пловдив - може, знам ли аз...
  • Истинският мост на въздишките се намира във Венеция.(Италия) Много хора смятат, че щом се отнася за въздишки... и непременно го свързват с любовта и романтиката. Истината е друга обаче.. На единият край на моста е съдът, на другия затвора, и когато осъденият е подкарван от съда към затвора на този мост се е изтръгвала последна въздишка към свободата. Та такава е истината за името на Внецианският мост на въздишките.

    МНОГО МИ ХАРЕСА! БРАВО!!!!
  • Приказен стих...и на нашата Марица има такъв мост...
    често минавам от там...май ми личи...
    хубаво ми е, Васко след твоите стихове.приказно.
    с много обич, поете.
  • где е този град и мост?
    искам да мина по него!
    поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...