10.02.2014 г., 11:54 ч.

Мосю Меценат и малката Колет 

  Поезия
559 0 12

Не беше известен, не беше богат -

наел бе мансарда мосю Меценат.

Мансарда с балкон,

на който в кашон,

надупчен отгоре на ситно решето,

държеше мосюто дружина щурчета.

Че имаше хоби мосю Меценат,

единствено, може би, в целия свят -

да пеят за него!

 

От тежкото его

от бебенце още, в родилния дом,

задмина в тегло и най-тежкия сом.

(Говорят дори - и до днес акушерката,

от тежкото бебе, лекувала херния!)

Мосю Меценат

бе страшно чепат.

Той имаше даже веднъж и жена,

обаче, забегна нанякъде тя.

Така бе наплашил с характер колегите,

че те отдалеч му отбягваха егото.

Жива беля,

с нрав на коза!

 

А вечер, щом върне се, някъде в пет,

(без всяко значение - в пек, или в лед),

присядаше този мосю на балкона,

да слуша как пеят щурците в кашона:

Зузу и Линет,

Мишел и Колет.

 

Мосюто не глезеше никак дружината,

а строго наблягаше на дисциплината.

И мъмреше със или без основание,

а за провинение - и наказание!

Не пееш, така ли? -

Врабците те яли!“

И който не пее - мълчи на инат,

нахранен бе с глад от мосю Меценат.

Щурчетата чак се заливаха в песни -

и всяко се мъчеше някак да блесне,

пред мецената,

даващ храната.

 

Не щеш ли, случайно веднъж за беда,

Колет на гладуване не издържа.

Безстрашно избяга Колет от кашона,

и в стаята, щом тя влетя от балкона,

попадна в долапчето,

при всичките хапчета.

Похапна от жълтите, после от сините,

преяде до пръсване от витамините.

И случи се - малкото, гладно щурче

започна, с по педя на час, да расте.

Тя стана една...

 

И до вечерта,

Колет измени се, страшилище стана,

главата й, с пукот, се вряза в тавана

Мансардата цяла изпълни с туловище!

Такова мутирало, страшно чудовище!

 

Бе пет. Мецената

отвори вратата.

Колет днес не пя за мосюто - бе гладна.

За жалост, мосюто в менюто попадна...

 

На другия ден бе мосю Меценат

на всички известен, на всички познат -

със снимка, с адреса,

из цялата преса,

гърмя инцидента, а в кратката справка,

отдолу - отправка към книга на Кафка.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??