20.11.2014 г., 23:25

моя любов

726 0 1

              Моя любов

Моя закъсняла любов,

есенна, пламенна, нежна

ти донесе нов зов,

ти ми вдъхна надежда.

 

Погали с трепет ръцете ми,

подари ми нов пролетен ден,

внесе радост в сърцето ми,

засия ведър полъх в мен.

 

Моя утринна радост,

разпалваш огън в жарта,

в душата вливаш сладост

и за мен е спокойна нощта.

 

Ти си моето изпитание,

ясен изгрев в есенен ден,

ти си и мое страдание,

остани, моя любов, при мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много любов... от тази зрялата, есенна! Поздравления с най- висока оценка Полина, прекрасен стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...