Моя любов
Моя закъсняла любов,
есенна, пламенна, нежна
ти донесе нов зов,
ти ми вдъхна надежда.
Погали с трепет ръцете ми,
подари ми нов пролетен ден,
внесе радост в сърцето ми,
засия ведър полъх в мен.
Моя утринна радост,
разпалваш огън в жарта,
в душата вливаш сладост
и за мен е спокойна нощта.
Ти си моето изпитание,
ясен изгрев в есенен ден,
ти си и мое страдание,
остани, моя любов, при мен.
© Полина Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
