Моя неизбежност
Наричам те така,
защото си ми нужен
както в дъжда - подслон.
Наричам те така,
защото те очаквах,
както след лято - есента.
Чаках те,
не знаех колко и докога.
Но знаех, ще дойдеш -
както след дъжда дъга.
Търсих те дълго,
като малко дете -
в тунела светлина,
знаейки, че изход има.
Изпитвах гняв,
плаках от яд,
като не те намирах.
Дишах, мечтаех, желаех,
тревожех се, крещях.
Но не докосвах, не усещах!
Не любих, не мечтах.
Само студ и мрак!
Избрах студа, защото знаех -
ще те открия.
Отново ще ме вдъхновиш.
И продължавам -
дишам, мечтая, желая,
гледам живота право в очите.
И вече зная -
ти си моя неизбежност!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Раденкова Всички права запазени
