Моя си…
Шепнеш ми го тихо на ухото,
толкова си моя, моя, моя,
сърцето ми като лудо подскача,
кръвта във вените ми кипва,
земята под краката ми пропада.
Погледите ни в един се срещат.
Очите ни в миг се прегръщат.
Усмивките ни замлъкват света.
Душите ни сливат се в една.
Дишам опиянен в дъха ти,
губя се в лабиринта на косите ти.
Мълчанието ми гони устните ти.
Знаеш че си моя и само моя.
Ласките ти топлят се в кожата ми.
Плавам в лицето ти, любима.
Потапям се в погледа ти,
давейки се в твоята нежност.
Запленен в любовта ни,
във всяка дума, всеки шепот,
всяка въздишка е като наркотик,
който ме кара да потъна в гърдите ти.
Виждам те тук и сега със мен,
и все още не мога да го повярвам.
Заспала във обятията ми,
цялата ме хипнотизираш.
Толкова си красива, мила.
Като принцеса от приказка.
Светът се смее заедно с теб.
Толкова си моя, моя, моя.
Когато Луната излезе.
Когато Слънцето изгрее.
Без минало. Без бъдеще.
Ти си моя. И аз съм твой…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
