Моят час

 Вече всичко свърши, ти не си до мен,

а и да умирам, аз съм уморен.

Тази дума ,,мрак", която толкоз исках,

вече е в мен, преди го аз подтисках.

 Сега сме със него едно същество,

макар да не разбира никой в това общество.

Вече бродя сам, сам в мислите дори

и пламъкът живот в мен спря да гори.

Обещанията всички се превърнаха в лъжи

и завинаги в мен ти любовта уби.

Но, благодаря ти, тя не ми е нужна вече.

Времето, в което бях прикрит, изтече...

Няма вече да се крия, за да тъна в мрак.

Над всичко духовно ще се издигна пак.

И ще дойде моят час, в който всичко живо

ще пие и от мойта чаша с отровно вино

 И всички, от които винаги съм бил отхвърлян,

те  ще усетят какво е да си в мрак захвърлен.

Ще се гърчат, ще викат и за помощ ще пищят,

и на своя бог ще се молят да умрат.

И това ще стане - след множество страдания

ти ще си сред тях, редом с твоите желания.

И ще дойде моят час, в който всичко живо

ще пие и от мойта чаша с отровно вино.