Moят час
Моят час
Вече всичко свърши, ти не си до мен,
а и да умирам, аз съм уморен.
Тази дума ,,мрак", която толкоз исках,
вече е в мен, преди го аз подтисках.
Сега сме със него едно същество,
макар да не разбира никой в това общество.
Вече бродя сам, сам в мислите дори
и пламъкът живот в мен спря да гори.
Обещанията всички се превърнаха в лъжи
и завинаги в мен ти любовта уби.
Но, благодаря ти, тя не ми е нужна вече.
Времето, в което бях прикрит, изтече...
Няма вече да се крия, за да тъна в мрак.
Над всичко духовно ще се издигна пак.
И ще дойде моят час, в който всичко живо
ще пие и от мойта чаша с отровно вино
И всички, от които винаги съм бил отхвърлян,
те ще усетят какво е да си в мрак захвърлен.
Ще се гърчат, ще викат и за помощ ще пищят,
и на своя бог ще се молят да умрат.
И това ще стане - след множество страдания
ти ще си сред тях, редом с твоите желания.
И ще дойде моят час, в който всичко живо
ще пие и от мойта чаша с отровно вино.
© Васил Петров All rights reserved.
ако всичко написано си го преживял в действителност разбирам огорчението ти..и все пак живота е прекалено кратък,за да го пропиляваш дори да са те наранили намери сили да се изправиш и отново да повярваш в любовта
