Моят дядо Коледа
Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче,
а в косите му сребрее пряспа от сняг.
Истински щастлив е, щом подаде
монета в протегната ръка на бедняк.
Той не влиза с ботуши в комина.
Има си ключ, този Санта модерен.
А аз, разбира се (нима ви шокира)
отдавна съпруга съм му - жена благоверна!
Той ми е толкова специален и мил,
щом е до мен, не усещам тъгата.
Утрото ни ухае на чай с джинджифил,
и топла, уютна е вечерта до елхата.
Около нея, за жалост, няма джуджета.
Заживяха в други, далечни страни.
а нашите внуци - любов и утеха
ще ни честитят…А, ето, скайпа звъни!
Мой дядо Коледа, в реалност превръщай
делник и празник за дълго в награда!
С теб е хубаво времето в къщи!
Време е да празнуваме! Наздраве за двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
