25.10.2023 г., 8:43

Моят личен Бог

891 2 0

Замислям се и в мене става тъжно.

От толкова прегръщания в мрака.

От тежките сълзи излял ги мъж,

по тези, дето тъй и недочака...

Не връщам лентата с носталгия,

дори гнева прости ми Бог. 

Намерих начин да забравям, 

а името Му е във женски род.

Замислям се по две причини.

Сравнявам мъката със щастие 

и смятам колко ли години

бих имал с теб, докато угасна...

И в миг разбирам страховете си, 

(по-скоро, нервни опасения) 

аз знам, че писано от памтивек е - 

след болка има изцеление. 

А ти прости, че се замислям, 

наум в стиха си прозаичен, 

но само в теб намирам смисъл, 

за цял живот да те обичам! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.10.2023

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...