Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия,
дори гнева прости ми Бог.
Намерих начин да забравям,
а името Му е във женски род.
Замислям се по две причини.
Сравнявам мъката със щастие
и смятам колко ли години
бих имал с теб, докато угасна... ...