27.11.2012 г., 10:43 ч.

Моят миг 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
503 0 1
Моят миг
В мигове като този,
когато тишината пее
и тихо пращят съчките в огнището,
усмихваш се на спомена
и копнежно една сълза
капва в безвремието
на този миг сакрален,
събрал нежността
в опияняващо сливане
на жарава и обич
в нощен стих, красив като любов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Предложения
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
  • С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...
  • Тъй странни са пътеките в живота, изгубена и търсеща по тях вървя. Опитвам се и суетата да надскоча,...

Още произведения »