29.01.2013 г., 15:43

Моят повик отново

559 0 1

Аз като юноша мечтая 

 ти някой ден при мен да спреш!

 Не зная как да се прославя,

 че любовта да разбереш?!


Обвързан съм като с  магия!

 Очаквам те с велика страст!

 Аз чувствата към теб не крия 

 и чакам звездния си час.


Навярно в някоя красива вечер 

 усмихната при мен  ще спреш!

 Аз тръпна с повика сърдечен,

 очаквам да ме разбереш!  

  06.05.1976 г.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...