beti (Бехрин)
421 4580
23.02.2008 г., 22:29 ч.

Моят пристан 

  Поезия
727 0 10
 

Горе, високо, далече,

там, където птици не политат,

там, където споменът е вечен        

и звезди душите ни опиват,

и се реят облаци безбрежни,

и бленуват сълзи безнадеждни,

и танцуват влюбени копнежи,

и пируват с твоите стремежи...

Там препича слънце висините,

горестно преплело се в скалите,

урагани брулят дълбините

морски, в служба на вълните...

 

Там е моят пристан вековечен

... и жадуван, и далечен!

 

23.02.08

Пловдив

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??