Моят пристан
Горе, високо, далече,
там, където птици не политат,
там, където споменът е вечен
и звезди душите ни опиват,
и се реят облаци безбрежни,
и бленуват сълзи безнадеждни,
и танцуват влюбени копнежи,
и пируват с твоите стремежи...
Там препича слънце висините,
горестно преплело се в скалите,
урагани брулят дълбините
морски, в служба на вълните...
Там е моят пристан вековечен
... и жадуван, и далечен!
23.02.08
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
