beti (Бехрин)
421 4584
23 февр. 2008 г., 22:29

Моят пристан 

  Поэзия
711 0 10
 

Горе, високо, далече,

там, където птици не политат,

там, където споменът е вечен        

и звезди душите ни опиват,

и се реят облаци безбрежни,

и бленуват сълзи безнадеждни,

и танцуват влюбени копнежи,

и пируват с твоите стремежи...

Там препича слънце висините,

горестно преплело се в скалите,

урагани брулят дълбините

морски, в служба на вълните...

 

Там е моят пристан вековечен

... и жадуван, и далечен!

 

23.02.08

Пловдив

 

 

© Бехрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??