Горе, високо, далече,
там, където птици не политат,
там, където споменът е вечен
и звезди душите ни опиват,
и се реят облаци безбрежни,
и бленуват сълзи безнадеждни,
и танцуват влюбени копнежи,
и пируват с твоите стремежи...
Там препича слънце висините,
горестно преплело се в скалите,
урагани брулят дълбините
морски, в служба на вълните...
Там е моят пристан вековечен
... и жадуван, и далечен!
23.02.08
Пловдив
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
