Моят път
Не следвам никой. Пътят си е мой
и аз вървя спокойно и уверено.
Отсечка права след остър завой,
сякаш се надбягваме със времето.
Дълго скитах по пътища чужди
преживявах на други неволите.
Извървях километри ненужни
и играх второстепенни роли.
Оплетох се във жалки полуистини,
които ме боляха и объркваха.
Обърнах рязко, бяха ме притиснали,
и хукнах презглава като побъркана.
Блата прегазих, сипеи , дерета,
пустинята на чувствата преминах.
Превземах стръмнини, реки, полета,
и изведнъж пред мене той изникна.
Сега вървя спокойно и уверено.
Не следвам никой, пътят си е мой.
Научих се да не пилея времето
и го следвам завой след завой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
