Моят слънчогледов ден
Така обичам лятото
и всеки юни късам слънчоглед.
Прибавям го към другите в ръката.
С годините, набрах голям букет.
Щурчетата така обичам'
в нощи топли, юнски им се радвам.
По пътя прашен съм дете и тичам,
погледна ли назад, годините ми бягат.
И… все към лятото ме гонят,
да стигна моят слънчев, юнски ден.
А вятърът с косите ми все спори,
прегръща ме и в танц се вихри с мен.
Така е всяко идно лято -
Едно щурче. Усмивка. Вятър. Слънчоглед…
В косите ми сребро е, вместо злато,
душата на дете
и слънчогледи все напред…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
