valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
2.10.2008 г., 7:53 ч.

Моят смисъл 

  Поезия » Друга
599 0 7
Плаче душата ми сякаш трепка камбана,
ехо заграбва от времето тишина.
Сякаш е черга съдбата ми, изтъкана,
пъстра от случки, мечти, свобода...

Трака на времето стана, ритмично отхвърлящ
шарени дни, превърнати вече във път.
Възли за уроки лошите спомени пъдят,
а пък добрите се вплитат трайно в мига.

Синя и жълта, червена, зелена и бяла,
моята карма подобно коприна блести.
Тя е съшита, но всъщност е винаги цяла,
даже когато я парят солени сълзи...

Лъч е молитвата, жадно забита в небето.
Слизат по нея надежди, обич, мечти...
Всъщност, душата е смисълът на поета.
Моят смисъл обаче, аз знам, че си ти!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??