Ах, как се радвам, щом напиша
аз някой стих по-сполучлив!
Усещам го как вече диша
и ми говори като жив.
И вярвам, че ще ме споходи
пак вдъхновение добро.
Той, моят стих, навред ще ходи
и ще блести като сребро.
Защото аз ще му показвам
път към човешките сърца.
Чрез него злото ще наказвам,
дано изчезне от света!
© Славка Любенова Всички права запазени