4.01.2023 г., 22:28

Моята чудна мечта

997 4 18

В скрина с вещи прастари,

потънали отдавна в забрава,

открих вълшебна кутийка,         

реликва от моята баба.

 

Пружинката щом я навия,

танцува върху розов сатен

грациозна, малка балерина.

(Май много прилича на мен!)

 

Музика и танц се преплитат

и пораждат чудна мечта,

която като птица полита

с пъстри и нежни крила.

 

Мечтая на световна сцена,

почитатели да ме аплодират.

С много труд, съм убедена,

ще бъда талантлива прима.

 

Без публика обаче, не може!

За играчките и кукли любими

два реда столчета сложих,

пък ложата запазих за Мими.

 

Пристъпвам на палците ситно.

Смаях публиката със шпагат!

Мигом залата притихна,

щом скокнах до тавана чак!

 

Премиерата започва! Ето

танцът владея изкусно!

Арабеска, сложни пируети!

Балетът е велико изкуство!

 

Още днес поставям началото

с розовите ми балетни пантофки.

Лебед съм в пачката, бялата.

Откривам с балет от Чайковски!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • В работата с децата бях в стихията си, Иржи. 😍 И понеже ми липсват, а и внуците ми включително, пиша не аз, а сърцето ми. С благодарност за топлия коментар!❤
  • Ох, помня я тази балерина, всяко дете я мечтаеше, но я нямах...А без публика- категорично не може, дори в нашите предизвикателства, разбрала го е и твоята героиня, Дани! Аз пък разбрах, че ти много ги можеш тия детски, забавни стихчета! Била си точно в професията си!...Успех ти желая!
  • Много ти благодаря, Таня!❤🥰
  • Глас от мен!
    Успех!!!
  • Благодаря много за пожеланието, Анна! 💖

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...