22.04.2025 г., 15:28

Моята личност

303 0 1
Моята личност



1 Говоря тихо, но в мислите крещя,
не нося маска, а цяла фасада.
Светът не ме разбира, но не питам —
в очите ми живее тишина.

2 Усмихвам се дори когато гния,
събирам болка, сипя я в рими.
От чужди думи правя си огнище,
горя в мълчание, не в обвинения.

3 Аз не съм лесен за четене том,
страниците ми са с липсващи редове.
Моята личност — пъзел без картина,
но всеки къс е истински, поне.


Автор: Поля Божиновска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Polly boginovska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...