1 Говоря тихо, но в мислите крещя,
не нося маска, а цяла фасада.
Светът не ме разбира, но не питам —
в очите ми живее тишина.
2 Усмихвам се дори когато гния,
събирам болка, сипя я в рими.
От чужди думи правя си огнище,
горя в мълчание, не в обвинения.
3 Аз не съм лесен за четене том,
страниците ми са с липсващи редове.
Моята личност — пъзел без картина,
но всеки къс е истински, поне.
Автор: Поля Божиновска
© Polly boginovska All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
