12.12.2008 г., 19:28

Моята любов

1.2K 0 3

И тя на теб прилича,

облечена е цялата в бяло.

И все повтаря колко много те обича,

че за нея по-ценен си от злато.

Искам да открадна всеки миг

и в клетка от мечти да го заключа.

Искам вечно да си тук до мен,

какво повече мога да получа?

Всичко давам за усмивка,

красива, както можеш само ти.

Обич моя, на нас сълзи не ни отиват,

хайде, главата гордо пак вдигни.

Родени сме с тебе за победа
над всичко лошо, що е по света.

Родени сме, живота си да водим

по-щастливи и от най-смелата мечта.

За колко малко успя да ме научиш

какво значи да обичам повече от всеки друг.

Всеки жест и всеки поглед от мене ще получиш,

а аз честта да бъдеш вечно мой съпруг!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...