12.12.2008 г., 19:28

Моята любов

1.2K 0 3

И тя на теб прилича,

облечена е цялата в бяло.

И все повтаря колко много те обича,

че за нея по-ценен си от злато.

Искам да открадна всеки миг

и в клетка от мечти да го заключа.

Искам вечно да си тук до мен,

какво повече мога да получа?

Всичко давам за усмивка,

красива, както можеш само ти.

Обич моя, на нас сълзи не ни отиват,

хайде, главата гордо пак вдигни.

Родени сме с тебе за победа
над всичко лошо, що е по света.

Родени сме, живота си да водим

по-щастливи и от най-смелата мечта.

За колко малко успя да ме научиш

какво значи да обичам повече от всеки друг.

Всеки жест и всеки поглед от мене ще получиш,

а аз честта да бъдеш вечно мой съпруг!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...