Dec 12, 2008, 7:28 PM

Моята любов

  Poetry » Love
1.2K 0 3

И тя на теб прилича,

облечена е цялата в бяло.

И все повтаря колко много те обича,

че за нея по-ценен си от злато.

Искам да открадна всеки миг

и в клетка от мечти да го заключа.

Искам вечно да си тук до мен,

какво повече мога да получа?

Всичко давам за усмивка,

красива, както можеш само ти.

Обич моя, на нас сълзи не ни отиват,

хайде, главата гордо пак вдигни.

Родени сме с тебе за победа
над всичко лошо, що е по света.

Родени сме, живота си да водим

по-щастливи и от най-смелата мечта.

За колко малко успя да ме научиш

какво значи да обичам повече от всеки друг.

Всеки жест и всеки поглед от мене ще получиш,

а аз честта да бъдеш вечно мой съпруг!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...