Моята Любов
Слиза сякаш от небе с дъги от обич,
а изкачва висоти със пробег във сърцето.
Извисява се в душата от полята нежност,
и заспива... все така на дясното ти рамо.
Всяко утро със усмивка цветна те очаква
моята Любов с голяма главна буква.
Нощем все безпаметна се скита, после хуква
към вселени неоткрити, които обитава.
Ти за нея нищичко не знаеш, не разбираш.
Тя за теб обхожда Ада вместо Рая...
няма път, защото не я искаш, не обичаш.
Тя не знае накъде се спира в края.
Всичко е за Нея все начало, и лети
по небе от обич скрила всички сълзи.
Погледни и виж Я, как сред нощните звезди,
все те дири, ще ли Я откриеш най-накрая...
Стига пропасти дълбоки и във устрем,
как да спре над бездната сама не знае.
Аз не мога да Я спра и със нея скачам,
а сърцето ударите на съдбата ми чертае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
