Слиза сякаш от небе с дъги от обич,
а изкачва висоти със пробег във сърцето.
Извисява се в душата от полята нежност,
и заспива... все така на дясното ти рамо.
Всяко утро със усмивка цветна те очаква
моята Любов с голяма главна буква.
Нощем все безпаметна се скита, после хуква
към вселени неоткрити, които обитава.
Ти за нея нищичко не знаеш, не разбираш.
Тя за теб обхожда Ада вместо Рая...
няма път, защото не я искаш, не обичаш.
Тя не знае накъде се спира в края. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up