... дано ме чуе нявга моят Бог, че искам да живея с блага Обич,
и да не бъде този свят жесток – и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани – и пази – свято! – краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в злоба и омрази? –
когато под оскъдните слънца за всекиго местенце Господ пази,
не знам какво чак толкова делим, се питам тихо в моята молитва? –
животът си отлита яко дим! – човек се ражда, диша – и си литва.
Застана ли на сетната черта, дано – щастлив! – изчезна във Безкрая?
Дано ме чуваш, Боже на света! – на този свят да смъкнеш нявга Рая.
© Валери Станков Всички права запазени
Честит празник и тук!