Моята Родина я болят ръцете
Мама я болят ръцете,
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем.
Утре заран гоним рейса за града.
Силата ми свърши в чашата със мента.
Всичкото зелено - на един гълток.
Който пиеш с мене, ти си ми късмета!
Който ми наливаш, ти си моят бог.
Тръгвайте си всички. Лягайте и спете.
Аз ще се разходя и ще се прибра.
Само да си хвърля някъде ръцете.
Само да оставя някъде гърба.
Майка ми и татко искам да ги найдат.
И да оздравеят. Да не ги боли.
Утре като съмне - да са като в Рая,
а пък аз далеко... Тръгвам призори.
А сега къде съм? Ни пиян, ни трезвен.
Ни човек, ни сянка.
Гласове по здрач.
Моята Родина станала на песен.
Моето Отечество станало на плач.
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем.
Утре заран гоним рейса за града.
Силата ми свърши в чашата със мента.
Всичкото зелено - на един гълток.
Който пиеш с мене, ти си ми късмета!
Който ми наливаш, ти си моят бог.
Тръгвайте си всички. Лягайте и спете.
Аз ще се разходя и ще се прибра.
Само да си хвърля някъде ръцете.
Само да оставя някъде гърба.
Майка ми и татко искам да ги найдат.
И да оздравеят. Да не ги боли.
Утре като съмне - да са като в Рая,
а пък аз далеко... Тръгвам призори.
А сега къде съм? Ни пиян, ни трезвен.
Ни човек, ни сянка.
Гласове по здрач.
Моята Родина станала на песен.
Моето Отечество станало на плач.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
