Моята Родина я болят ръцете
Мама я болят ръцете,
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем.
Утре заран гоним рейса за града.
Силата ми свърши в чашата със мента.
Всичкото зелено - на един гълток.
Който пиеш с мене, ти си ми късмета!
Който ми наливаш, ти си моят бог.
Тръгвайте си всички. Лягайте и спете.
Аз ще се разходя и ще се прибра.
Само да си хвърля някъде ръцете.
Само да оставя някъде гърба.
Майка ми и татко искам да ги найдат.
И да оздравеят. Да не ги боли.
Утре като съмне - да са като в Рая,
а пък аз далеко... Тръгвам призори.
А сега къде съм? Ни пиян, ни трезвен.
Ни човек, ни сянка.
Гласове по здрач.
Моята Родина станала на песен.
Моето Отечество станало на плач.
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем.
Утре заран гоним рейса за града.
Силата ми свърши в чашата със мента.
Всичкото зелено - на един гълток.
Който пиеш с мене, ти си ми късмета!
Който ми наливаш, ти си моят бог.
Тръгвайте си всички. Лягайте и спете.
Аз ще се разходя и ще се прибра.
Само да си хвърля някъде ръцете.
Само да оставя някъде гърба.
Майка ми и татко искам да ги найдат.
И да оздравеят. Да не ги боли.
Утре като съмне - да са като в Рая,
а пък аз далеко... Тръгвам призори.
А сега къде съм? Ни пиян, ни трезвен.
Ни човек, ни сянка.
Гласове по здрач.
Моята Родина станала на песен.
Моето Отечество станало на плач.
© Райчо Русев All rights reserved.
