Не ме боли гърба от стари рани.
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших,
а времето на никой не прощава.
До дъното горчилката изпих,
ала още на блаженство се надявам.
Досущ на единакът заприличал,
отчаяно се влюбвах в пълнолуния.
Луната обожание обича
(Поетите не вярват в празнодумия.) ...