Моята звезда
Само нощем звездите светят толкова сияйно,
че никоя планета друга не ще ги затъмни.
Само нощем греят по-красиво от всички засияли светлини.
И обичта така сияе, плува сякаш по сърцето.
А любовта дали и тя е най-красива,
когато звездите засияят там горе на Небето?
Не просто едно момче, не просто една любов сред всички други,
а едно момче със светлина по-силна от звездите нощем будни.
И в гърдите ми сега бие до припадък
влюбеното ми и смачкано сърце.
Краката ми едва не потреперват от това нежно,
прелестно момче.
Знам, че нощем по-сияйно от звездите няма
и нищо не може да ги заслепи по красота...
Но за мен е другаде, невидима за другите,
моята сияйна мъничка звезда!
че никоя планета друга не ще ги затъмни.
Само нощем греят по-красиво от всички засияли светлини.
И обичта така сияе, плува сякаш по сърцето.
А любовта дали и тя е най-красива,
когато звездите засияят там горе на Небето?
Не просто едно момче, не просто една любов сред всички други,
а едно момче със светлина по-силна от звездите нощем будни.
И в гърдите ми сега бие до припадък
влюбеното ми и смачкано сърце.
Краката ми едва не потреперват от това нежно,
прелестно момче.
Знам, че нощем по-сияйно от звездите няма
и нищо не може да ги заслепи по красота...
Но за мен е другаде, невидима за другите,
моята сияйна мъничка звезда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитринка Димова Всички права запазени
