13.12.2011 г., 13:12

Мрак

832 0 12

Не си мисли, че с тоя тъмен поглед

ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.

След няколко изпратени любови 

привикнах да вирея преди съмнало.

И не мисли, че щом съм те залюбила,

във тоя мрак, от страст ще се удавя.

Все още имам женско самолюбие

и с всеки мрак по женски се оправям.

 

Но номера със думите спести ми -

на всяка ще повярвам безусловно.

Не искам думи. Просто прегърни ме,

пространството  размий до безтегловност,

разкъсай с устни мрежата от стари

вини и недовършени любови.

Сега съм тук. И нека ме опари

на погледа ти тъмната отрова.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...