Мрак
Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта.
Протритата ù шапка пораздърпва
дъха на къдравото малко псе,
но колко лесно днес се плаши болка,
избягала от дом и от сърце.
Добре дошла, Среднощна!
Ела, на скута ми седни!
Не казвай, че си уморена!
Не си отивай! Остани...
А корените на отсрещното - до вкаменелост
притискат в облак керемидени платна.
Неясни отражения на лунна милост...
и мрак, приспал лицата на деня!
Безсъннице, до изгрева прегръщай жадно
сълзите в моите мечти -
сами и смели, смели и сами... да бъдем
сред своите - по-чужди от преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
