Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта.
Протритата ù шапка пораздърпва
дъха на къдравото малко псе,
но колко лесно днес се плаши болка,
избягала от дом и от сърце.
Добре дошла, Среднощна!
Ела, на скута ми седни!
Не казвай, че си уморена! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up