Jul 17, 2009, 8:55 PM

Мрак 

  Poetry » Other
681 0 18

Мрак

 

Подгонена от уличната лампа,

приятелка на тъмните неща,

една илюзия за сън придрямва

върху палуващите сенки на нощта.

 

Протритата ù шапка пораздърпва

дъха на къдравото малко псе,

но колко лесно днес се плаши болка,

избягала от дом и от сърце.

 

 

Добре дошла, Среднощна!

Ела, на скута ми седни!

Не казвай, че си уморена!

Не си отивай! Остани...

 

А корените на отсрещното - до вкаменелост

притискат в  облак керемидени платна.

Неясни отражения на лунна милост...

и мрак, приспал лицата на деня!

 

Безсъннице, до изгрева прегръщай жадно

сълзите в моите мечти -

сами и смели, смели и сами... да бъдем

сред своите - по-чужди от преди.

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??