Jul 17, 2009, 8:55 PM

Мрак

  Poetry » Other
844 0 18

Мрак

 

Подгонена от уличната лампа,

приятелка на тъмните неща,

една илюзия за сън придрямва

върху палуващите сенки на нощта.

 

Протритата ù шапка пораздърпва

дъха на къдравото малко псе,

но колко лесно днес се плаши болка,

избягала от дом и от сърце.

 

 

Добре дошла, Среднощна!

Ела, на скута ми седни!

Не казвай, че си уморена!

Не си отивай! Остани...

 

А корените на отсрещното - до вкаменелост

притискат в  облак керемидени платна.

Неясни отражения на лунна милост...

и мрак, приспал лицата на деня!

 

Безсъннице, до изгрева прегръщай жадно

сълзите в моите мечти -

сами и смели, смели и сами... да бъдем

сред своите - по-чужди от преди.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...