Мрак и светлина
551
0
0
МРАК И СВЕТЛИНА
Стопи се слънцето,
изгря луната,
запалих свещите
да стопля си душата...
И тъй, зачаках...
но уви, студено беше,
тя -топлината беше отлетяла
и лед душата беше обладал.
Смалена, жалка и премръзнала
се греех аз на свещите,
болеше ме от студ, но пак се молех
да стоплят мислите ми те.
И ето, чудото дойде -
свеж, дързък вятър близна ми косата,
събудиха се сетивата
и мракът, и студът отстъпиха пред светлината.
Запалих слънцето
и духнах свещите,
стопих луната
и стоплих си сама душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Калева Всички права запазени
