Лутах се в сенките на нощта,
раздирах кожата си за забавление,
плачех с мъка за изгубени моменти,
мислих се за нещо, което никога не съм била,
което винаги съм вярвала, че няма да бъда.
Луната ми шепти тъжната си песен,
листата разказват приказка,
а аз страдам под звездното небе,
проклинам живота си,
съжалявам се, самозалъгвах се, мразех се…
Чаках мракът да ме обгърне,
да ме прегърне с студените си ветрове, ...